Feb 19, 2007, 6:04 PM

Размисли 

  Poetry
1045 0 25

 

 

Тъй просто е! Обичам!

Облякох обичта си в стих,

погледнах... не назад...

а вперих взор в лазура... непривично...

не се уплаших, че се заслепих...

от светлото...

от красотата...

от деня...

а вятъра напомни, че съм будна...

отместваше косите ми, за да те виждам,

и носеше ми ведрия ти глас,

уханието ти... дъхът ти... чудно...

дали това наистина съм аз...

или момиче непознато,

катерещо се с упоритост

и търсейки върха...

въздухът горе се променя...

диша се тежко....

но вятърът напомня пак...

донася ми твоята грижа, и тревога,

а от това съм свежа и сияйна

и да се спра не мога...

макар че вече никак не е просто...

и стана сложно до безкрайност...

едно е ясно... че обичам...

това е мойта тайна...

 

19.02.2007

© Дидислава All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??