3 sept 2014, 23:05

Размисли на жена, при това не на шега

  Poesía
617 2 11

- прибери си опашките...
приличаш на Хидра...
а тя се усмихва...
вдига ръка
и кокетно приглажда
и без това гладката си коса...
каква естествена грация!...
(това там дали са рога?!)
малка бенка под дясната скула
(ще рече човек...
нещо ангелско има в тази жена)
дълга рокля от каталог
искрящи бижута допълват
това нестандартно очарование
(а същността ù, сякаш,
няма нищо общо със Бог)
тънка усмивка
се плъзга ехидна
(колко съм досадна, нали...)
тиха въздишка като облаче дим...
и аз съвсем далновидно
успявам да прикрия всичко
със малко повече грим...

ще вечеряме двете със него
(той наивно мисли, че съм сама)
тя обича червено порто...
(вечния спор...)
а аз предпочитам вода
ако извадя късмет
той никога няма да види...
че в мене живее...
още една...
дяволски непокорна
и много дива жена

Жени Иванова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jasmin Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Лия, благодаря ти от сърце! За всичко!
  • "...той никога няма да види...
    че в мене живее...
    още една...
    дяволски непокорна
    и много дива жена..."
    Ах, това как съм го изпуснала?! Женска сензитивност обладава творческият ти дух, Жени. Както вече ти казах - способна си да издърпаш най-нежните думи от мен...Знаеш, бих ти написала нещо като:
    И двете сме бляскави,
    пивки като водата
    и притежаващи свойствата и -
    пара,втечняване и замръзване...
    А когато огънят ни е на гости, тогава влагата
    потушава прекаленото прегаряне на чувствата.
  • sisi6571 (Светла ): благодаря, Светле...седем се...
  • Те, ако са две , пак добре, но... ако са повече, това вече е проблем!!
    Поздрави, Жени!!
  • Eia (Росица Танчева): Истинска е, да (прости, но не влизам често тук и чак сега видях коментара) Благодаря, Eia

    fredito (Фреди ): Благодаря

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....