Sep 3, 2014, 11:05 PM

Размисли на жена, при това не на шега

  Poetry
616 2 11

- прибери си опашките...
приличаш на Хидра...
а тя се усмихва...
вдига ръка
и кокетно приглажда
и без това гладката си коса...
каква естествена грация!...
(това там дали са рога?!)
малка бенка под дясната скула
(ще рече човек...
нещо ангелско има в тази жена)
дълга рокля от каталог
искрящи бижута допълват
това нестандартно очарование
(а същността ù, сякаш,
няма нищо общо със Бог)
тънка усмивка
се плъзга ехидна
(колко съм досадна, нали...)
тиха въздишка като облаче дим...
и аз съвсем далновидно
успявам да прикрия всичко
със малко повече грим...

ще вечеряме двете със него
(той наивно мисли, че съм сама)
тя обича червено порто...
(вечния спор...)
а аз предпочитам вода
ако извадя късмет
той никога няма да види...
че в мене живее...
още една...
дяволски непокорна
и много дива жена

Жени Иванова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jasmin All rights reserved.

Comments

Comments

  • Лия, благодаря ти от сърце! За всичко!
  • "...той никога няма да види...
    че в мене живее...
    още една...
    дяволски непокорна
    и много дива жена..."
    Ах, това как съм го изпуснала?! Женска сензитивност обладава творческият ти дух, Жени. Както вече ти казах - способна си да издърпаш най-нежните думи от мен...Знаеш, бих ти написала нещо като:
    И двете сме бляскави,
    пивки като водата
    и притежаващи свойствата и -
    пара,втечняване и замръзване...
    А когато огънят ни е на гости, тогава влагата
    потушава прекаленото прегаряне на чувствата.
  • sisi6571 (Светла ): благодаря, Светле...седем се...
  • Те, ако са две , пак добре, но... ако са повече, това вече е проблем!!
    Поздрави, Жени!!
  • Eia (Росица Танчева): Истинска е, да (прости, но не влизам често тук и чак сега видях коментара) Благодаря, Eia

    fredito (Фреди ): Благодаря

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...