5 ago 2020, 22:25

Размисли от малкото око

  Poesía » Otra
819 9 6

Впрегатен кон от тежести залита,
а птичето кафеза златен мрази. 
За всеки има поза дяволита, 
в която радостта си да опази... 


За всеки има избор непонятен, 
от чуждите очи неразгадаем. 
Енергията няма път обратен. 
На слъцето пътеката се знае. 


А стъпките ни винаги се чуват, 
не я мързи съдбата и не бави. 
Тинтявата горчи, но и лекува. 
На грешките си всеки има право.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Иване! Хубава вечер да имаш
  • Много ми хареса! Философски поднесен стих! Изборите, които човек прави, определят животът му в бъдеще. Съдбата регистрира... Така стъпка, по стъпка човек минава по своята пътека тук на Земята и е отговорен за грешките, които прави. Моите поздравления, Райна.
  • Стойчо, Деа...благодаря ви, приятели!
    Ники...но се калява на право любов и надежда! Толкова искан усет...любовта ни да е устоима и да имаме право на всяка нейна форма! Благодаря ти, приятелю...твоят прочит и твоят усет са много чувствени и разбиращи! Бъди себе си и обичай!
  • Разкош си Райне!

    Кон обича свободата и хриповете на звездите!
    Тежи му впряг и търси лунен вятър, в небесната конюшна.
    Птиче с кръв клетката раздира, че крилата са
    накърнени и не живи, докато не дойдат
    вятърни кордели.
    Че позите са дявол без опашка, за всеки
    малко почвата покълва четирилистна детелина.

    Всеки избор е грешка по стократно, в чуждите
    очи е книга е без корица.
    Че слепите се лутат и не каят, гледат само
    малката тресчица в окото.
    Енергията е карма без посока, тебешир
    нарисувал път към безкрая.
    Слънцето е малка тайна, автомобил
    в слънчогледови съцветия.

    А стъпките са билет към Рая, може би
    облачна малка кибритопродавачка.
    Съдбата никого не мрази и връща,
    малка мравчица нахапала нечия
    обувка.
    Тинтявата горчи и сълзите отпива,
    че всеки греши, но се калява на право,
    любов и надежда.
  • Всеки от неговата си камбанария...
    Поздравления!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...