Размисли от малкото око

Comments

• 

  RainaVakova

  Благодаря ти, Иване! Хубава вечер да имаш

  2020-08-06T16:15:43+03:00
• 

  Mitvans (Иванъ Митовъ)

  Много ми хареса! Философски поднесен стих! Изборите, които човек прави, определят животът му в бъдеще. Съдбата регистрира... Така стъпка, по стъпка човек минава по своята пътека тук на Земята и е отговорен за грешките, които прави. Моите поздравления, Райна.

  2020-08-06T16:13:23+03:00
• 

  RainaVakova

  Стойчо, Деа...благодаря ви, приятели!
  Ники...но се калява на право любов и надежда! Толкова искан усет...любовта ни да е устоима и да имаме право на всяка нейна форма! Благодаря ти, приятелю...твоят прочит и твоят усет са много чувствени и разбиращи! Бъди себе си и обичай!

  2020-08-06T08:24:12+03:00
• 

  Niki_art (Николай Василев)

  Разкош си Райне!
  
  Кон обича свободата и хриповете на звездите!
  Тежи му впряг и търси лунен вятър, в небесната конюшна.
  Птиче с кръв клетката раздира, че крилата са
  накърнени и не живи, докато не дойдат
  вятърни кордели.
  Че позите са дявол без опашка, за всеки
  малко почвата покълва четирилистна детелина.
  
  Всеки избор е грешка по стократно, в чуждите
  очи е книга е без корица.
  Че слепите се лутат и не каят, гледат само
  малката тресчица в окото.
  Енергията е карма без посока, тебешир
  нарисувал път към безкрая.
  Слънцето е малка тайна, автомобил
  в слънчогледови съцветия.
  
  А стъпките са билет към Рая, може би
  облачна малка кибритопродавачка.
  Съдбата никого не мрази и връща,
  малка мравчица нахапала нечия
  обувка.
  Тинтявата горчи и сълзите отпива,
  че всеки греши, но се калява на право,
  любов и надежда.

  2020-08-06T00:08:38+03:00
• 

  ДИС (Деа)

  Всеки от неговата си камбанария...
  Поздравления!

  2020-08-05T23:32:59+03:00