5.08.2020 г., 22:25

Размисли от малкото око

821 9 6

Впрегатен кон от тежести залита,
а птичето кафеза златен мрази. 
За всеки има поза дяволита, 
в която радостта си да опази... 


За всеки има избор непонятен, 
от чуждите очи неразгадаем. 
Енергията няма път обратен. 
На слъцето пътеката се знае. 


А стъпките ни винаги се чуват, 
не я мързи съдбата и не бави. 
Тинтявата горчи, но и лекува. 
На грешките си всеки има право.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Иване! Хубава вечер да имаш
  • Много ми хареса! Философски поднесен стих! Изборите, които човек прави, определят животът му в бъдеще. Съдбата регистрира... Така стъпка, по стъпка човек минава по своята пътека тук на Земята и е отговорен за грешките, които прави. Моите поздравления, Райна.
  • Стойчо, Деа...благодаря ви, приятели!
    Ники...но се калява на право любов и надежда! Толкова искан усет...любовта ни да е устоима и да имаме право на всяка нейна форма! Благодаря ти, приятелю...твоят прочит и твоят усет са много чувствени и разбиращи! Бъди себе си и обичай!
  • Разкош си Райне!

    Кон обича свободата и хриповете на звездите!
    Тежи му впряг и търси лунен вятър, в небесната конюшна.
    Птиче с кръв клетката раздира, че крилата са
    накърнени и не живи, докато не дойдат
    вятърни кордели.
    Че позите са дявол без опашка, за всеки
    малко почвата покълва четирилистна детелина.

    Всеки избор е грешка по стократно, в чуждите
    очи е книга е без корица.
    Че слепите се лутат и не каят, гледат само
    малката тресчица в окото.
    Енергията е карма без посока, тебешир
    нарисувал път към безкрая.
    Слънцето е малка тайна, автомобил
    в слънчогледови съцветия.

    А стъпките са билет към Рая, може би
    облачна малка кибритопродавачка.
    Съдбата никого не мрази и връща,
    малка мравчица нахапала нечия
    обувка.
    Тинтявата горчи и сълзите отпива,
    че всеки греши, но се калява на право,
    любов и надежда.
  • Всеки от неговата си камбанария...
    Поздравления!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...