4 dic 2010, 18:06

Размисли в минало време

892 0 11

Под прикритието на залеза
се появиха картини, изваяни.
Художници с природни таланти
раздвижиха боите във своите
странни палитри.
Оживяха образи неизвестни, забравени,
угрижени, мимолетни.
Под прицела на залязващото слънце
уморени птици се радваха на красиво завръщане.
Завърши още един горещ и труден ден.
На път бе да бъде утолена жаждата.
Умората си тръгна, но желанието за почивка
не бе достатъчно за прогонването на глада.
Звънът на хлопатарите утихна и животните се прибраха, за
да се отдадат на заслужена почивка.
Луната изгря зад острия рид на Балкана, озъбена, нащърбена, красива.
Хората заспаха уморени, в очакване на утрешния празник.
Тишината ги зовеше.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Ачо!
    Успех и на теб!
    Приятна седмица!
  • Хубава импресия. Поздрави!
  • Благодаря ти от сърце и душа,Маги!
    Развълнува ме, трогна ме!
    Много се радвам, че моите поетични мисли ти допадат!
    И на мен изключително ми допадат твоите творчески изяви!
    Особено това прелестно съчетание между, текст, картина и музика!
    Възхищавам се и на изключителната ти продуктивност и качество!
    Желая ти успехи от все сърце!
    Лек ден!
  • много ми допадат поетичните ти мисли, Симеон...
    светла и красива душа съзрях между редовете...
    сърдечен поздрав..
  • За много години, Мери и Светлинка!
    Благодаря от сърце за отзивите!
    Творчески успехи пожелавам!
    Приятен ден!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...