4 dic 2010, 18:06

Размисли в минало време

893 0 11

Под прикритието на залеза
се появиха картини, изваяни.
Художници с природни таланти
раздвижиха боите във своите
странни палитри.
Оживяха образи неизвестни, забравени,
угрижени, мимолетни.
Под прицела на залязващото слънце
уморени птици се радваха на красиво завръщане.
Завърши още един горещ и труден ден.
На път бе да бъде утолена жаждата.
Умората си тръгна, но желанието за почивка
не бе достатъчно за прогонването на глада.
Звънът на хлопатарите утихна и животните се прибраха, за
да се отдадат на заслужена почивка.
Луната изгря зад острия рид на Балкана, озъбена, нащърбена, красива.
Хората заспаха уморени, в очакване на утрешния празник.
Тишината ги зовеше.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Ачо!
    Успех и на теб!
    Приятна седмица!
  • Хубава импресия. Поздрави!
  • Благодаря ти от сърце и душа,Маги!
    Развълнува ме, трогна ме!
    Много се радвам, че моите поетични мисли ти допадат!
    И на мен изключително ми допадат твоите творчески изяви!
    Особено това прелестно съчетание между, текст, картина и музика!
    Възхищавам се и на изключителната ти продуктивност и качество!
    Желая ти успехи от все сърце!
    Лек ден!
  • много ми допадат поетичните ти мисли, Симеон...
    светла и красива душа съзрях между редовете...
    сърдечен поздрав..
  • За много години, Мери и Светлинка!
    Благодаря от сърце за отзивите!
    Творчески успехи пожелавам!
    Приятен ден!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...