4.12.2010 г., 18:06

Размисли в минало време

881 0 11

Под прикритието на залеза
се появиха картини, изваяни.
Художници с природни таланти
раздвижиха боите във своите
странни палитри.
Оживяха образи неизвестни, забравени,
угрижени, мимолетни.
Под прицела на залязващото слънце
уморени птици се радваха на красиво завръщане.
Завърши още един горещ и труден ден.
На път бе да бъде утолена жаждата.
Умората си тръгна, но желанието за почивка
не бе достатъчно за прогонването на глада.
Звънът на хлопатарите утихна и животните се прибраха, за
да се отдадат на заслужена почивка.
Луната изгря зад острия рид на Балкана, озъбена, нащърбена, красива.
Хората заспаха уморени, в очакване на утрешния празник.
Тишината ги зовеше.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Ачо!
    Успех и на теб!
    Приятна седмица!
  • Хубава импресия. Поздрави!
  • Благодаря ти от сърце и душа,Маги!
    Развълнува ме, трогна ме!
    Много се радвам, че моите поетични мисли ти допадат!
    И на мен изключително ми допадат твоите творчески изяви!
    Особено това прелестно съчетание между, текст, картина и музика!
    Възхищавам се и на изключителната ти продуктивност и качество!
    Желая ти успехи от все сърце!
    Лек ден!
  • много ми допадат поетичните ти мисли, Симеон...
    светла и красива душа съзрях между редовете...
    сърдечен поздрав..
  • За много години, Мери и Светлинка!
    Благодаря от сърце за отзивите!
    Творчески успехи пожелавам!
    Приятен ден!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...