Размисли в минало време
Под прикритието на залеза
се появиха картини, изваяни.
Художници с природни таланти
раздвижиха боите във своите
странни палитри.
Оживяха образи неизвестни, забравени,
угрижени, мимолетни.
Под прицела на залязващото слънце
уморени птици се радваха на красиво завръщане.
Завърши още един горещ и труден ден.
На път бе да бъде утолена жаждата.
Умората си тръгна, но желанието за почивка
не бе достатъчно за прогонването на глада.
Звънът на хлопатарите утихна и животните се прибраха, за
да се отдадат на заслужена почивка.
Луната изгря зад острия рид на Балкана, озъбена, нащърбена, красива.
Хората заспаха уморени, в очакване на утрешния празник.
Тишината ги зовеше.
© Симеон Пенчев All rights reserved.
