Размисъл

                           Стоя самичка с бабата в стая

                           и мисля си кога ще дойде краят;

                           оставих рожба, майка и родина,

                           да дойда тук и станах една слугиня.

                           Какво се случи, така и не разбрах,

                           но взех решение и си казах:

                           отивам аз в чуждата страна,

                           за да спечеля някоя пара.

                           И често връщам се назад в живота -

                           къде сгреших, защо, кога и как,

                           но карам аз напред като пилота

                           и моля се - дано се върна скоро пак.

                           Зове ме бащината стара къща

                           и дворчето с разцъфнали асми,

                           красивата чешма насред площада

                           с бликналата ямболска вода.

                          Навсякъде, където и да ида,

                          аз връщам се в родния си край

                          и свива се сърце ми наранено -

                          за мен България е земен рай.

                         Не ще те заменя с никоя друга

                         родина в земния простор,

                         за мене ти си мойта татковина

                         и моя болка, радост и съдба.

                                                                        Нафпактос, Гърция  2006 година