29.01.2012 г., 15:59

Размисъл

1.1K 0 0

                           Стоя самичка с бабата в стая

                           и мисля си кога ще дойде краят;

                           оставих рожба, майка и родина,

                           да дойда тук и станах една слугиня.


                           Какво се случи, така и не разбрах,

                           но взех решение и си казах:

                           отивам аз в чуждата страна,

                           за да спечеля някоя пара.


                           И често връщам се назад в живота -

                           къде сгреших, защо, кога и как,

                           но карам аз напред като пилота

                           и моля се - дано се върна скоро пак.


                           Зове ме бащината стара къща

                           и дворчето с разцъфнали асми,

                           красивата чешма насред площада

                           с бликналата ямболска вода.


                          Навсякъде, където и да ида,

                          аз връщам се в родния си край

                          и свива се сърце ми наранено -

                          за мен България е земен рай.


                         Не ще те заменя с никоя друга

                         родина в земния простор,

                         за мене ти си мойта татковина

                         и моя болка, радост и съдба.



                                                                        Нафпактос, Гърция  2006 година                               

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойка Божкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...