Стоя самичка с бабата в стая
и мисля си кога ще дойде краят;
оставих рожба, майка и родина,
да дойда тук и станах една слугиня.
Какво се случи, така и не разбрах,
но взех решение и си казах:
отивам аз в чуждата страна,
за да спечеля някоя пара.
И често връщам се назад в живота -
къде сгреших, защо, кога и как,
но карам аз напред като пилота
и моля се - дано се върна скоро пак.
Зове ме бащината стара къща
и дворчето с разцъфнали асми,
красивата чешма насред площада
с бликналата ямболска вода.
Навсякъде, където и да ида,
аз връщам се в родния си край
и свива се сърце ми наранено -
за мен България е земен рай.
Не ще те заменя с никоя друга
родина в земния простор,
за мене ти си мойта татковина
и моя болка, радост и съдба.
Нафпактос, Гърция 2006 година
© Стойка Божкова All rights reserved.