Jan 29, 2012, 3:59 PM

Размисъл

  Poetry » Other
1.1K 0 0

                           Стоя самичка с бабата в стая

                           и мисля си кога ще дойде краят;

                           оставих рожба, майка и родина,

                           да дойда тук и станах една слугиня.


                           Какво се случи, така и не разбрах,

                           но взех решение и си казах:

                           отивам аз в чуждата страна,

                           за да спечеля някоя пара.


                           И често връщам се назад в живота -

                           къде сгреших, защо, кога и как,

                           но карам аз напред като пилота

                           и моля се - дано се върна скоро пак.


                           Зове ме бащината стара къща

                           и дворчето с разцъфнали асми,

                           красивата чешма насред площада

                           с бликналата ямболска вода.


                          Навсякъде, където и да ида,

                          аз връщам се в родния си край

                          и свива се сърце ми наранено -

                          за мен България е земен рай.


                         Не ще те заменя с никоя друга

                         родина в земния простор,

                         за мене ти си мойта татковина

                         и моя болка, радост и съдба.



                                                                        Нафпактос, Гърция  2006 година                               

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойка Божкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...