ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
184 1251
14 nov 2010, 3:43

Размисъл 

  Poesía
1100 0 12

 

РАЗМИСЪЛ

 

Нощта е тиха, мрачна и потайна

и само вещиците на метли,

забързани за среща дълготрайна,

се кискат чак до първите петли.

 

Нахлуват мислите ми на талази -

запълват бързо всяка кухина.

Навярно искат да изместят тази,

продънваща душата тишина.

 

А тя бездушно, монотонно чука

с огромен чук във моите уши.

И чудя се във идващата скука,

какво ли може да ме разтуши.

 

Но... сякаш чувам някой да говори,

след него други, със сюжет познат.

И всеки иска всички да пребори –

да бъде личен, първи и признат.

 

И спомените спорят пред вратата,

навярно кой е най-добър от тях.

Но после се започва веселбата

и всичките избухват в бурен смях.

 

А мъката изпълва ми сърцето,

че с тези спомени израстнал бях.

Помръкнаха звездите и небето

дори косата вече побеля.

 

Тъгувах аз за младите години,

изпълнени със трепет и любов.

За моите китари, мандолини,

за песните и нежният им зов.

 

Пак спомням си за тихата Марица,

понесла бавно своите води.

За мен тя беше истинска кралица,

с корона от надвиснали върби.

 

Щурмуват спомените  непрестанно,

а мислите прегарят във жарта.

Дори и огледалото е странно-

забравило е вече младостта.

 

А старостта ехидно ми се хили

и казва ми бездушно с глас студен,

че дните вече преброени били

и няма нужда повече от мен.

 

Тъгата сграбчи ме във свойте нокти-

поиска грубо да ме повали.

И сякаш драскаха ме триста котки,

очаквах всичко да се провали.

 

Извадих  с мъка туй отровно жило,

а после си зададох прост въпрос:

“Не можеш да ме стреснеш ти, Плашило,

какво че ставам вече  белокос?”

 

Не може възрастта да е мерило,

за хората и техния талант.

По-важно е духовното им било,

а не да имат сила на атлант.

 

 

© Христо Запрянов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • АЗ ПРОПИСАХ СТИХОВЕ НА 50,И НА 55 СЕ ВЛЮБИХ!!!!ИСТИНСКИ!!!
  • "Духовното им било"
    Браво,Христо!
    Много Истини си казал тук!
  • Благодаря ви, приятели. Ако продължавате така да ме подкрепяте, току виж, поезията ще започне да прониква и в моята кръв. Дано усетя вашата всеотдайност към нея!
    Това е четвъртото стихотворение, което съм написал и може би затова и той е в чисто класически стил. И понеже мога да чета чужди мисли, предварително ще ви отговоря кое пък ми е "Първото", като след малко ще пусна "Стихотворението и учителката, но не тук, а в "Проза", не за друго, а защото от неговот съдържание вече не помня нищо... остана ми само един много скъп спомен
  • Хареса ми. Мъдър стих.
  • Мъдро! Възрастта никога не е била мерило за нищо!
  • "По-важно е духовното им било,
    а не да имат сила на атлант."

    !!!*

  • За мен тя беше истинска кралица,

    с корона от надвиснали върби.

    Много хубаво описание на река Марица! С поздрав за размисъла!
  • голямо браво,Ицо
  • ИЦЕ,страхотно стихотворение за пробуждане!Благодаря ти!И...още има нужда от теб-тези бездушни гласове,не ги слушай!
  • Духовното било ... Много ми хареса!
  • Не може възрастта да е мерило,
    за хората и техния талант.
    По-важно е духовното им било,
    а не да имат сила на атлант.

    Вярно! Сърдечни поздрави!!!
  • Прекрасен размисъл, дори бих казала - позитивен, талантлив, всеобхватен...
    "Щурмуват спомените непрестанно,
    а мислите прегарят във жарта.
    Дори и огледалото е странно-
    забравило е вече младостта."

Propuestas
: ??:??