Размисъл
Времето е гадно, безразлично,
дъждът кротува тих по клоните.
Теоремите присъстват в учебника
или чакат своето откриване.
Светът събира се в проекция -
в папка, файл, във мегапиксел
и чака своето изтриване...
Дъждът раздвижва се по клоните,
теоремите излизат от учебника,
откриват ги децата в парка.
Светът не е проекция, координати
в Гугъл Ърт или във стар атлас.
Тепърва чака своето откриване...
Времето е бурно, динамично.
© Любослав Герин Todos los derechos reservados