Размисъл
Времето е гадно, безразлично,
дъждът кротува тих по клоните.
Теоремите присъстват в учебника
или чакат своето откриване.
Светът събира се в проекция -
в папка, файл, във мегапиксел
и чака своето изтриване...
Дъждът раздвижва се по клоните,
теоремите излизат от учебника,
откриват ги децата в парка.
Светът не е проекция, координати
в Гугъл Ърт или във стар атлас.
Тепърва чака своето откриване...
Времето е бурно, динамично.
© Любослав Герин All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
