anabel7 (Албена Димитрова) anabel7 (Албена Димитрова)
71 192
12 may 2017, 23:53  

Размисъл

2K 19 43

Какъв си всъщност ти?

Наистина ли те познавам?

Или те ваях в стих

от собствените си представи?

Любимите черти

дали не крият фалш подправен?

Кой разума смути?

Сама не се ли заблуждавам?

 

Не се ли мамя аз

в открития ти поглед честен?

В дълбокия ти глас,

проникващ в мене като песен?

Къде ме водиш, страст?

Покоя ми защо отнесе?

Не знам в чия съм власт -

на демон или дух небесен...

 

Това съвсем не знам.

Защото си така различен! 

Веднъж ме търсиш сам,

друг път отбягваш ме тактично.

Понякога си плам,

а после - хладен и себичен...

Едно обаче знам -

обичах те… и те обичам!


 

Албена Димитрова

1977 г.

Павликени.


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Димитрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Благодаря ти, Данаиле! Бъди здрав, обичан, обичащ и прощаващ!...
  • dansyto (Данаил Таков)
    dansyto (Данаил Таков)
    Прекрасно, искрено и истинско!
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Благодаря ти, Наде!... Беше моето първо влюбване (още от гимназията). Радвам се, че ти е допаднало. Бъди здрава и вдъхновена!
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Дай Боже всекиму такава любов!
  • evgeniagenka (Генка Богданова)
    evgeniagenka (Генка Богданова)
    Любовта не подлежи нито на анализ, нито на точна оценка, Албенче. Ние я усещаме , откриваме и носим в сърцето си и единственото в което можем да бъдем сигурни са нашите собствени чувства. И ти явно си стигнала до това заключение, ясно изразено в поантата:"Едно обаче знам - обичах те и те обичам!"

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0