May 12, 2017, 11:53 PM  

Размисъл

  Poetry » Love
2K 19 43

Какъв си всъщност ти?

Наистина ли те познавам?

Или те ваях в стих

от собствените си представи?

Любимите черти

дали не крият фалш подправен?

Кой разума смути?

Сама не се ли заблуждавам?

 

Не се ли мамя аз

в открития ти поглед честен?

В дълбокия ти глас,

проникващ в мене като песен?

Къде ме водиш, страст?

Покоя ми защо отнесе?

Не знам в чия съм власт -

на демон или дух небесен...

 

Това съвсем не знам.

Защото си така различен! 

Веднъж ме търсиш сам,

друг път отбягваш ме тактично.

Понякога си плам,

а после - хладен и себичен...

Едно обаче знам -

обичах те… и те обичам!


 

Албена Димитрова

1977 г.

Павликени.


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Данаиле! Бъди здрав, обичан, обичащ и прощаващ!...
  • Прекрасно, искрено и истинско!
  • Благодаря ти, Наде!... Беше моето първо влюбване (още от гимназията). Радвам се, че ти е допаднало. Бъди здрава и вдъхновена!
  • Дай Боже всекиму такава любов!
  • Любовта не подлежи нито на анализ, нито на точна оценка, Албенче. Ние я усещаме , откриваме и носим в сърцето си и единственото в което можем да бъдем сигурни са нашите собствени чувства. И ти явно си стигнала до това заключение, ясно изразено в поантата:"Едно обаче знам - обичах те и те обичам!"

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...