Размисъл

Поэзия » Любовная

2K 19 43

Какъв си всъщност ти?

Наистина ли те познавам?

Или те ваях в стих

от собствените си представи?

Любимите черти

дали не крият фалш подправен?

Кой разума смути?

Сама не се ли заблуждавам?

Не се ли мамя аз

в открития ти поглед честен?

В дълбокия ти глас,

проникващ в мене като песен?

Къде ме водиш, страст?

Покоя ми защо отнесе?

Не знам в чия съм власт -

на демон или дух небесен...

Това съвсем не знам.

Защото си така различен!

Веднъж ме търсиш сам,

друг път отбягваш ме тактично.

Понякога си плам,

а после - хладен и себичен...

Едно обаче знам -

обичах те… и те обичам!

Албена Димитрова

1977 г.

Павликени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

anabel7 (Албена Димитрова)

Благодаря ти, Данаиле! Бъди здрав, обичан, обичащ и прощаващ!...

2018-02-28T09:04:16+02:00
dansyto (Данаил Таков)

Прекрасно, искрено и истинско!

2018-02-28T00:15:40+02:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Благодаря ти, Наде!... Беше моето първо влюбване (още от гимназията). Радвам се, че ти е допаднало. Бъди здрава и вдъхновена!

2018-02-06T11:41:51+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Дай Боже всекиму такава любов!

2018-02-05T22:00:26+02:00
evgeniagenka (Генка Богданова)

Любовта не подлежи нито на анализ, нито на точна оценка, Албенче. Ние я усещаме , откриваме и носим в сърцето си и единственото в което можем да бъдем сигурни са нашите собствени чувства. И ти явно си стигнала до това заключение, ясно изразено в поантата:"Едно обаче знам - обичах те и те обичам!"

2017-11-11T18:35:17+02:00