Размисъл
Какъв си всъщност ти?
Наистина ли те познавам?
Или те ваях в стих
от собствените си представи?
Любимите черти
дали не крият фалш подправен?
Кой разума смути?
Сама не се ли заблуждавам?
Не се ли мамя аз
в открития ти поглед честен?
В дълбокия ти глас,
проникващ в мене като песен?
Къде ме водиш, страст?
Покоя ми защо отнесе?
Не знам в чия съм власт -
на демон или дух небесен...
Това съвсем не знам.
Защото си така различен!
Веднъж ме търсиш сам,
друг път отбягваш ме тактично.
Понякога си плам,
а после - хладен и себичен...
Едно обаче знам -
обичах те… и те обичам!
Албена Димитрова
1977 г.
Павликени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
