20 oct 2019, 14:39

Размисъл

  Poesía » Otra
1.2K 12 27

Във мислите,

спътници желани

на спомените

вечен кът

за образите,

цветните поляни

следи от стъпки

на изминалия път.

Все по-често спирам,

морни са ми дните

крайпътен камък

прилежно ги брои

лятото замина

застигат ме сланите

хлябът остарял е

понякога горчи.

Но аз вървя.

Залезът красив е!

С цвят от пурпур

мами Вечността

там някъде 

изгасват и звездите

сакрален миг

отново идва Пролетта.

 

Октомври,2019г

Варна,Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...