20 окт. 2019 г., 14:39

Размисъл

1.2K 12 27

Във мислите,

спътници желани

на спомените

вечен кът

за образите,

цветните поляни

следи от стъпки

на изминалия път.

Все по-често спирам,

морни са ми дните

крайпътен камък

прилежно ги брои

лятото замина

застигат ме сланите

хлябът остарял е

понякога горчи.

Но аз вървя.

Залезът красив е!

С цвят от пурпур

мами Вечността

там някъде 

изгасват и звездите

сакрален миг

отново идва Пролетта.

 

Октомври,2019г

Варна,Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...