Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
307 8035
20 окт. 2019 г., 14:39

Размисъл 

  Поэзия » Другая
830 12 27

Във мислите,

спътници желани

на спомените

вечен кът

за образите,

цветните поляни

следи от стъпки

на изминалия път.

Все по-често спирам,

морни са ми дните

крайпътен камък

прилежно ги брои

лятото замина

застигат ме сланите

хлябът остарял е

понякога горчи.

Но аз вървя.

Залезът красив е!

С цвят от пурпур

мами Вечността

там някъде 

изгасват и звездите

сакрален миг

отново идва Пролетта.

 

Октомври,2019г

Варна,Гавраил

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Влади,радвам се че ме посети.Твоето присъствие винаги носи желание за ново творчество.Благодаря ти!
  • Ники, благодаря за присъствието и оценката.Хубава вечер ти желая!
  • Ангеле,за новата пролет,Приятелю.Тя винаги идва!
  • Мариана,сезоните се сменят,ние оставаме в някой от тях но Пролетта,тя винаги идва.Благодаря че ме посети!
  • Георги,благодаря за присъствието.Желая ти хубава седмица!
  • Пролетта е винаги в сърцето!
    Разкошен стих!
    Браво Гавраил!
  • Така е ,Приятелю!Макар и уморени напред ще продължим!!!За новата,Пролет !!!
  • Хареса ми.
  • Надежда,вярно е.Нали и ние сме дошли през нашата пролет.
  • Идва пролетта...Винаги!
  • Светла,знам че идва но за другите.Що не взема да повярвам че мога да се преродя.Ще ми върне самочувствието и мерака.
  • Както и да го мислиш, Гавраил, пролетта винаги идва...
  • Иржи,както винаги си много интересна.Имаш си свой поглед независещ от другите.Този път края на житейския път съм го отпратил към залеза.Хем красив,хем невъзвратим.Зимата е винаги леденостудена и мене ме побиват тръпки.А Пролетта е символа на възраждането на живота ..Естествено не за тези които ги прегръща залеза.Не вярвам че имаме няколко живота.Но вярвам че той винаги ще продължава чрез тези след нас дори да не са в този вид в който сме сега.Благодаря ти !
  • Ели,дълъг път, криволичещ,понякога трънлив но винаги интересен със своите изненади.Спреш ли на някой крайпътен камък размисълът сякаш само това чака.А аз съм свикнал да му говоря в поетична форма.Благодаря за оценката и добрите думи!
  • Гавраиле,дали са метафорите,които хич не обичам,затова ще изтълкувам стиха ти ,както аз обичам!
    Пролетта и младостта на човека е много щастлива,.
    Лято-зрелостта- слънце,крачиш на обороти съществени,
    Есента е човешката мъдрост и,казват,е красива...
    Но мислиш за идваща зима-вечността-естествено...
    А надежда за нова пролет-само в природата има,
    че нашия цикъл житейски приключва с някоя зима!...
    Тоя път прочетох коментарите по-долу след като написах моя и видях,че бая съм изфантазирала....
  • Деница,приятно е да се четат такива думи.Благодаря за присъствието ти.Поздрав и от мен!
  • Пътят е дълъг, спомага за размисъл, особено в стихове! Много ми хареса! Поздравления!
  • Много ми хареса! Поздравявам те!
  • Албена,след толкова дълъг път се спрях за размисъл.Радвам се че получих такъв положителен коментар от теб.Желая ти хубава неделна вечер.
  • Размислих се и аз от твоя образен, красив стих, Гавраиле... Поздравления!
  • Белокрилке,вярно си казала,спомените са есента колкото и красива да е тя,а надеждата това е пролетта която носи новото начало.
  • Дочка,дори в залеза има една невероятна красота която идва да ни загатне че след него идва изгрева.
  • Пепи благодаря за посещението.Поздрав и на теб!
  • Нежни спомени, пурпурно-мамещи залези и красива поезия!
  • Стойчо,всичко е движение.Един безконечен кръговрат.Благодаря за оценката и коментара!
  • Поздрав
  • Философията на любовта живее в движение!
    Поздравления, Гавраил!
Предложения
: ??:??