Във мислите,
спътници желани
на спомените
вечен кът
за образите,
цветните поляни
следи от стъпки
на изминалия път.
Все по-често спирам,
морни са ми дните
крайпътен камък
прилежно ги брои
лятото замина
застигат ме сланите
хлябът остарял е
понякога горчи.
Но аз вървя.
Залезът красив е!
С цвят от пурпур
мами Вечността
там някъде
изгасват и звездите
сакрален миг
отново идва Пролетта.
Октомври,2019г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
