Във мислите,
спътници желани
на спомените
вечен кът
за образите,
цветните поляни
следи от стъпки
на изминалия път.
Все по-често спирам,
морни са ми дните
крайпътен камък
прилежно ги брои
лятото замина
застигат ме сланите
хлябът остарял е
понякога горчи.
Но аз вървя.
Залезът красив е!
С цвят от пурпур
мами Вечността
там някъде
изгасват и звездите
сакрален миг
отново идва Пролетта.
Октомври,2019г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
