11 ene 2006, 20:07

РАЗМИСЪЛ В 0 ЧАСА

  Poesía
976 0 7

РАЗМИСЪЛ В 0 ЧАСА

 

А щастието няма смисъл да заплащаш -

от мигновения му допир трябва да те заболи

и във стремежа, пръстите разтворил,

побегнали след него да го спрат,

животът някаква цена е вложил,

която няма смисъл с друго да сравниш!

А ако някак си забравиш

и въздухът, нахлул в ръцете ти го задуши,

излез навън, когато

пак прозорците отворят

във тъмнината път към чуждите лица.

Там непременно някой ще се люшне

като незакрепена свещ -

ти се затичай, притули го,

а всичко друго - остави!

 

Дори това, че в този миг

на него сам приличаш,

че трябва някой теб да защити!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Бързева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • МНого ми хареса, Елена, има много силни идеи!
  • Весе, надникнах при твоите произведения - да, нашите стихове са душите ни! Радостно е, че има кой да се докосне до тях все още! Благодаря за добрата дума!
  • Много хубав стих,Ели!
  • Благодаря Вержи, не е чак толкова, обичта към другия е толкова необходимо нещо, може би даже най-необходимото!
  • супер е!няма нужда да мисля други суперлативи,след като един по никакъв начин няма да ми стигне
    браво!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...