etbarzeva (Елена Бързева)
132 92
11.01.2006 г., 20:07 ч.

РАЗМИСЪЛ В 0 ЧАСА 

  Поезия
757 0 7

РАЗМИСЪЛ В 0 ЧАСА

 

А щастието няма смисъл да заплащаш -

от мигновения му допир трябва да те заболи

и във стремежа, пръстите разтворил,

побегнали след него да го спрат,

животът някаква цена е вложил,

която няма смисъл с друго да сравниш!

А ако някак си забравиш

и въздухът, нахлул в ръцете ти го задуши,

излез навън, когато

пак прозорците отворят

във тъмнината път към чуждите лица.

Там непременно някой ще се люшне

като незакрепена свещ -

ти се затичай, притули го,

а всичко друго - остави!

 

Дори това, че в този миг

на него сам приличаш,

че трябва някой теб да защити!

© Елена Бързева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • МНого ми хареса, Елена, има много силни идеи!
  • Весе, надникнах при твоите произведения - да, нашите стихове са душите ни! Радостно е, че има кой да се докосне до тях все още! Благодаря за добрата дума!
  • Много хубав стих,Ели!
  • Благодаря Вержи, не е чак толкова, обичта към другия е толкова необходимо нещо, може би даже най-необходимото!
  • супер е!няма нужда да мисля други суперлативи,след като един по никакъв начин няма да ми стигне
    браво!
  • Мила Гери, много ти благодаря!Ти си невероятна лъчезарна усмивка!
  • Браво!Много смислен стих...Харесва ми 6+
Предложения
: ??:??