etbarzeva (Елена Бързева) etbarzeva (Елена Бързева)
132
Jan 11, 2006, 8:07 PM

РАЗМИСЪЛ В 0 ЧАСА

  Poetry
974 0 7

РАЗМИСЪЛ В 0 ЧАСА

 

А щастието няма смисъл да заплащаш -

от мигновения му допир трябва да те заболи

и във стремежа, пръстите разтворил,

побегнали след него да го спрат,

животът някаква цена е вложил,

която няма смисъл с друго да сравниш!

А ако някак си забравиш

и въздухът, нахлул в ръцете ти го задуши,

излез навън, когато

пак прозорците отворят

във тъмнината път към чуждите лица.

Там непременно някой ще се люшне

като незакрепена свещ -

ти се затичай, притули го,

а всичко друго - остави!

 

Дори това, че в този миг

на него сам приличаш,

че трябва някой теб да защити!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Бързева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Dimi (Дими Фильова)
    Dimi (Дими Фильова)
    МНого ми хареса, Елена, има много силни идеи!
  • etbarzeva (Елена Бързева)
    etbarzeva (Елена Бързева)
    Весе, надникнах при твоите произведения - да, нашите стихове са душите ни! Радостно е, че има кой да се докосне до тях все още! Благодаря за добрата дума!
  • vesi-lina (Веска Алексиева)
    vesi-lina (Веска Алексиева)
    Много хубав стих,Ели!
  • etbarzeva (Елена Бързева)
    etbarzeva (Елена Бързева)
    Благодаря Вержи, не е чак толкова, обичта към другия е толкова необходимо нещо, може би даже най-необходимото!
  • limmon4e (Жеже)
    limmon4e (Жеже)
    супер е!няма нужда да мисля други суперлативи,след като един по никакъв начин няма да ми стигне
    браво!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0