11 янв. 2006 г., 20:07

РАЗМИСЪЛ В 0 ЧАСА

979 0 7

РАЗМИСЪЛ В 0 ЧАСА

 

А щастието няма смисъл да заплащаш -

от мигновения му допир трябва да те заболи

и във стремежа, пръстите разтворил,

побегнали след него да го спрат,

животът някаква цена е вложил,

която няма смисъл с друго да сравниш!

А ако някак си забравиш

и въздухът, нахлул в ръцете ти го задуши,

излез навън, когато

пак прозорците отворят

във тъмнината път към чуждите лица.

Там непременно някой ще се люшне

като незакрепена свещ -

ти се затичай, притули го,

а всичко друго - остави!

 

Дори това, че в този миг

на него сам приличаш,

че трябва някой теб да защити!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Бързева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • МНого ми хареса, Елена, има много силни идеи!
  • Весе, надникнах при твоите произведения - да, нашите стихове са душите ни! Радостно е, че има кой да се докосне до тях все още! Благодаря за добрата дума!
  • Много хубав стих,Ели!
  • Благодаря Вержи, не е чак толкова, обичта към другия е толкова необходимо нещо, може би даже най-необходимото!
  • супер е!няма нужда да мисля други суперлативи,след като един по никакъв начин няма да ми стигне
    браво!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....