11 янв. 2006 г., 20:07

РАЗМИСЪЛ В 0 ЧАСА

977 0 7

РАЗМИСЪЛ В 0 ЧАСА

 

А щастието няма смисъл да заплащаш -

от мигновения му допир трябва да те заболи

и във стремежа, пръстите разтворил,

побегнали след него да го спрат,

животът някаква цена е вложил,

която няма смисъл с друго да сравниш!

А ако някак си забравиш

и въздухът, нахлул в ръцете ти го задуши,

излез навън, когато

пак прозорците отворят

във тъмнината път към чуждите лица.

Там непременно някой ще се люшне

като незакрепена свещ -

ти се затичай, притули го,

а всичко друго - остави!

 

Дори това, че в този миг

на него сам приличаш,

че трябва някой теб да защити!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Бързева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • МНого ми хареса, Елена, има много силни идеи!
  • Весе, надникнах при твоите произведения - да, нашите стихове са душите ни! Радостно е, че има кой да се докосне до тях все още! Благодаря за добрата дума!
  • Много хубав стих,Ели!
  • Благодаря Вержи, не е чак толкова, обичта към другия е толкова необходимо нещо, може би даже най-необходимото!
  • супер е!няма нужда да мисля други суперлативи,след като един по никакъв начин няма да ми стигне
    браво!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...