28 oct 2010, 14:05

Размяна на животите

  Poesía
1.4K 0 17

Мълчи ми се за всички етикети,

които ме душат и да не викам

ме спират. А сърцата-самолети

не могат да се спрат и пилотират,

 

без сигурност изобщо, че пилотът

ще може да се приземи навреме,

преди да се превърнат в ореоли,

онези грешки, дето все отнемат

 

по малко от съществената болка.

Без болката дали ще оцелеем?

И друго е въпросът ми до колко

със теб сме чужди и дали сме смели

 

да спрем това, в което се превърна

животът ни - един измислен залез.

Солено е морето и на връщане,

и чужди къщите-рапани.

 

Подавам ти билета си за вкъщи.

Оставам тук. Кажи и на пилота,

че няма път към нещо свършило.

Размяна на животите. И толкова.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ем Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...