28 oct 2010, 14:05

Размяна на животите

  Poesía
1.4K 0 17

Мълчи ми се за всички етикети,

които ме душат и да не викам

ме спират. А сърцата-самолети

не могат да се спрат и пилотират,

 

без сигурност изобщо, че пилотът

ще може да се приземи навреме,

преди да се превърнат в ореоли,

онези грешки, дето все отнемат

 

по малко от съществената болка.

Без болката дали ще оцелеем?

И друго е въпросът ми до колко

със теб сме чужди и дали сме смели

 

да спрем това, в което се превърна

животът ни - един измислен залез.

Солено е морето и на връщане,

и чужди къщите-рапани.

 

Подавам ти билета си за вкъщи.

Оставам тук. Кажи и на пилота,

че няма път към нещо свършило.

Размяна на животите. И толкова.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ем Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...