28.10.2010 г., 14:05 ч.

Размяна на животите 

  Поезия
1005 0 17

Мълчи ми се за всички етикети,

които ме душат и да не викам

ме спират. А сърцата-самолети

не могат да се спрат и пилотират,

 

без сигурност изобщо, че пилотът

ще може да се приземи навреме,

преди да се превърнат в ореоли,

онези грешки, дето все отнемат

 

по малко от съществената болка.

Без болката дали ще оцелеем?

И друго е въпросът ми до колко

със теб сме чужди и дали сме смели

 

да спрем това, в което се превърна

животът ни - един измислен залез.

Солено е морето и на връщане,

и чужди къщите-рапани.

 

Подавам ти билета си за вкъщи.

Оставам тук. Кажи и на пилота,

че няма път към нещо свършило.

Размяна на животите. И толкова.

 

© Ем Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??