Размяна на животите
Мълчи ми се за всички етикети,
които ме душат и да не викам
ме спират. А сърцата-самолети
не могат да се спрат и пилотират,
без сигурност изобщо, че пилотът
ще може да се приземи навреме,
преди да се превърнат в ореоли,
онези грешки, дето все отнемат
по малко от съществената болка.
Без болката дали ще оцелеем?
И друго е въпросът ми до колко
със теб сме чужди и дали сме смели
да спрем това, в което се превърна
животът ни - един измислен залез.
Солено е морето и на връщане,
и чужди къщите-рапани.
Подавам ти билета си за вкъщи.
Оставам тук. Кажи и на пилота,
че няма път към нещо свършило.
Размяна на животите. И толкова.
© Ем All rights reserved.
