6 may 2014, 13:08

Размътено 

  Poesía
798 0 4

Ти не си Лора, нито си Мина...
Яворов в мен не личи.
Нищо, че днеска горчи,
всяка близост е, знам, прежалима.

Две сълзи ще отроня по тъмно,
стиснал до болка юмрук...
Ти ще си мислиш за друг
и навярно при друг ще осъмнеш.

Ще му шепнеш със същите устни
и лъжи ще гравираш...
Той дори не разбира,
че и него така ще напуснеш...

Не, не хленча, само гледам сега
с леко смръщени вежди,
че дъждът не разрежда
тази нелепост от смешна тъга...

Ще си тръгна от утре по пътя -
ти ще крачиш по своя...
Ще нагарча покоя
на живота ни вече размътен...

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??