Размътено
Ти не си Лора, нито си Мина...
Яворов в мен не личи.
Нищо, че днеска горчи,
всяка близост е, знам, прежалима.
Две сълзи ще отроня по тъмно,
стиснал до болка юмрук...
Ти ще си мислиш за друг
и навярно при друг ще осъмнеш.
Ще му шепнеш със същите устни
и лъжи ще гравираш...
Той дори не разбира,
че и него така ще напуснеш...
Не, не хленча, само гледам сега
с леко смръщени вежди,
че дъждът не разрежда
тази нелепост от смешна тъга...
Ще си тръгна от утре по пътя -
ти ще крачиш по своя...
Ще нагарча покоя
на живота ни вече размътен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Никифоров Все права защищены
