argonyk (Димитър Никифоров)
333 1303
6.05.2014 г., 13:08 ч.

Размътено 

  Поезия
799 0 4

Ти не си Лора, нито си Мина...
Яворов в мен не личи.
Нищо, че днеска горчи,
всяка близост е, знам, прежалима.

Две сълзи ще отроня по тъмно,
стиснал до болка юмрук...
Ти ще си мислиш за друг
и навярно при друг ще осъмнеш.

Ще му шепнеш със същите устни
и лъжи ще гравираш...
Той дори не разбира,
че и него така ще напуснеш...

Не, не хленча, само гледам сега
с леко смръщени вежди,
че дъждът не разрежда
тази нелепост от смешна тъга...

Ще си тръгна от утре по пътя -
ти ще крачиш по своя...
Ще нагарча покоя
на живота ни вече размътен...

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??