argonyk (Димитър Никифоров) argonyk (Димитър Никифоров)
93 380
May 6, 2014, 1:08 PM

Размътено

  Poetry
960 0 4

Ти не си Лора, нито си Мина...
Яворов в мен не личи.
Нищо, че днеска горчи,
всяка близост е, знам, прежалима.

Две сълзи ще отроня по тъмно,
стиснал до болка юмрук...
Ти ще си мислиш за друг
и навярно при друг ще осъмнеш.

Ще му шепнеш със същите устни
и лъжи ще гравираш...
Той дори не разбира,
че и него така ще напуснеш...

Не, не хленча, само гледам сега
с леко смръщени вежди,
че дъждът не разрежда
тази нелепост от смешна тъга...

Ще си тръгна от утре по пътя -
ти ще крачиш по своя...
Ще нагарча покоя
на живота ни вече размътен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0