Размътено

May 6, 2014, 1:08 PM

Poetry

812 0 4

Ти не си Лора, нито си Мина...
Яворов в мен не личи.
Нищо, че днеска горчи,
всяка близост е, знам, прежалима.

Две сълзи ще отроня по тъмно,
стиснал до болка юмрук...
Ти ще си мислиш за друг
и навярно при друг ще осъмнеш.

Ще му шепнеш със същите устни
и лъжи ще гравираш...
Той дори не разбира,
че и него така ще напуснеш...

Не, не хленча, само гледам сега
с леко смръщени вежди,
че дъждът не разрежда
тази нелепост от смешна тъга...

Ще си тръгна от утре по пътя -
ти ще крачиш по своя...
Ще нагарча покоя
на живота ни вече размътен...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

sani-ti (Таня Иванова)

2014-05-07T20:15:09+03:00

...нелепост от смешна тъга! Карай, да е весело...
selene727 (Северина Даниелова)

2014-05-07T01:30:57+03:00

Страхотно! Перфектно си е даже! Няма да си кривя душата...
Katriona (Кети Рашева)

2014-05-06T15:31:56+03:00

Като дим от лула - нагарча...
N-e-L (Нел)

2014-05-06T13:38:00+03:00

Харесвам!!!