10 jul 2010, 23:24

Разни тревоги

  Poesía » Civil
758 1 1

Тъпи сериали ни заливат,

бавно мозъците ни промиват.

Зяпаме безумните интриги,

та чак почват да ни текат лиги.

 

Книгите са вече демоде,

важно е да гледаш Ферхонде.

Ориенталщината процъфтява,

ценностното никой не го вдява.

 

Чалга перхидролки просперират,

знаят те къде да се навират.

Гледат с лъскави очички,

щом им замирише на парички.

 

От жалките заплати всеки страда,

но никой не излиза на площада.

Преходът чудовищно проточиха,

вече почти кръвта ни излочиха.

 

Възрастните хора мизеруват,

болести сред младите върлуват.

И нещо друго психиката ми клати –

няма вече свестни домати.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хийл Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е за съжаление!!!Поздрав за позицията!Изцяло я споделям!И за доматите - не става вече онази старата шопска салата!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...