10.07.2010 г., 23:24

Разни тревоги

760 1 1

Тъпи сериали ни заливат,

бавно мозъците ни промиват.

Зяпаме безумните интриги,

та чак почват да ни текат лиги.

 

Книгите са вече демоде,

важно е да гледаш Ферхонде.

Ориенталщината процъфтява,

ценностното никой не го вдява.

 

Чалга перхидролки просперират,

знаят те къде да се навират.

Гледат с лъскави очички,

щом им замирише на парички.

 

От жалките заплати всеки страда,

но никой не излиза на площада.

Преходът чудовищно проточиха,

вече почти кръвта ни излочиха.

 

Възрастните хора мизеруват,

болести сред младите върлуват.

И нещо друго психиката ми клати –

няма вече свестни домати.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хийл Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е за съжаление!!!Поздрав за позицията!Изцяло я споделям!И за доматите - не става вече онази старата шопска салата!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...