2 ago 2012, 20:07

Разочароващо

882 0 0

Косите си руси до дъно ще срежа.

Очите зелени в червено ще паля.

Ръцете момичешки кръв ще донасят.

А устните алени... няма ги... няма ги...

 

Гласа ти ще губя.

Бури ще изрисувам.

Лъжи ще изричам.

На друг тялото си ще вричам...

 

С въздишка стените откъртвам.

Със сълзи основите прокопавам.

Със злоба земята завъртам

и пак в самото начало се озовавам.

 

Косите са дълги и меки.

Наивно-русо в шепите ти пълзят.

Очите - безгрешно зелени сигнали ти дават

и нежни копнежи шептят.

 

Ръцете притискаш във длани,

топли надежди творят.

А устните - все още алени,

името ти рисуват със дъх.

 

Чувствата - твои са! Ужас...

Моля те, нека отново светът да се завърти!

Нека няма надежда!

Нека в душите само болка свисти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...