Косите си руси до дъно ще срежа.

Очите зелени в червено ще паля.

Ръцете момичешки кръв ще донасят.

А устните алени... няма ги... няма ги...

Гласа ти ще губя.

Бури ще изрисувам.

Лъжи ще изричам.

На друг тялото си ще вричам...

С въздишка стените откъртвам.

Със сълзи основите прокопавам.

Със злоба земята завъртам

и пак в самото начало се озовавам.

Косите са дълги и меки.

Наивно-русо в шепите ти пълзят.

Очите - безгрешно зелени сигнали ти дават

и нежни копнежи шептят.

Ръцете притискаш във длани,

топли надежди творят.

А устните - все още алени,

името ти рисуват със дъх.

Чувствата - твои са! Ужас...

Моля те, нека отново светът да се завърти!

Нека няма надежда!

Нека в душите само болка свисти...