Aug 2, 2012, 8:07 PM

Разочароващо

  Poetry » Love
880 0 0

Косите си руси до дъно ще срежа.

Очите зелени в червено ще паля.

Ръцете момичешки кръв ще донасят.

А устните алени... няма ги... няма ги...

 

Гласа ти ще губя.

Бури ще изрисувам.

Лъжи ще изричам.

На друг тялото си ще вричам...

 

С въздишка стените откъртвам.

Със сълзи основите прокопавам.

Със злоба земята завъртам

и пак в самото начало се озовавам.

 

Косите са дълги и меки.

Наивно-русо в шепите ти пълзят.

Очите - безгрешно зелени сигнали ти дават

и нежни копнежи шептят.

 

Ръцете притискаш във длани,

топли надежди творят.

А устните - все още алени,

името ти рисуват със дъх.

 

Чувствата - твои са! Ужас...

Моля те, нека отново светът да се завърти!

Нека няма надежда!

Нека в душите само болка свисти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...