Josarian (Мариана Иванова) Josarian (Мариана Иванова)
7
10 may 2014, 21:37

Разпилей ме

  Poesía
1.2K 0 6

                                  Разпилени в пространството думи,

                                  преждевременна смърт на листа,

                                  преждевременна есен, когато

                                  вън е пролет, наистина пролет...

                                  Безпосочни тъги, разноцветни,

                                  болка без изход, любовта е мираж...

                                  Оцелява в пустинята този,

                                  преждевременно който е мъртъв.

 

                                  Да те докосна, позволи ми...

                                  Единствено това ще ни спаси,

                                  а после тихо разпилей ме,

                                  ако спасението ти тежи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Иванова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    И този ти стих е оригинален. Наистина втората част звучи като от друга опера, но не чак дотам, че да заглуши впечатлението ми от първата.

    "Преждевременна смърт" - това е кодът на стиха. Но тази преждевременна
    смърт е и "оцеляване"!

    От мен най-висока оценка. Радвам се, че ми написа критичен коментар, защото така открих тези 2 твои хубави творби. Ще се радвам в скоро време да прочета третата.
  • selene727 (Северина Даниелова)
    selene727 (Северина Даниелова)
    !!!Страхотно начало...очаквам интересни неща от теб (:
  • Valdemaro (Валдемар)
    Valdemaro (Валдемар)
    Поздравления. Чудесен стих
  • plama4e3 (P.D.)
    plama4e3 (P.D.)
    Много хубаво!
  • Josarian (Мариана Иванова)
    Josarian (Мариана Иванова)
    Добре заварила!Благодаря!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0