Josarian (Мариана Иванова) Josarian (Мариана Иванова)
7
10 may 2014, 21:37

Разпилей ме

  Poesía
1.2K 0 6

                                  Разпилени в пространството думи,

                                  преждевременна смърт на листа,

                                  преждевременна есен, когато

                                  вън е пролет, наистина пролет...

                                  Безпосочни тъги, разноцветни,

                                  болка без изход, любовта е мираж...

                                  Оцелява в пустинята този,

                                  преждевременно който е мъртъв.

 

                                  Да те докосна, позволи ми...

                                  Единствено това ще ни спаси,

                                  а после тихо разпилей ме,

                                  ако спасението ти тежи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Иванова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    И този ти стих е оригинален. Наистина втората част звучи като от друга опера, но не чак дотам, че да заглуши впечатлението ми от първата.

    "Преждевременна смърт" - това е кодът на стиха. Но тази преждевременна
    смърт е и "оцеляване"!

    От мен най-висока оценка. Радвам се, че ми написа критичен коментар, защото така открих тези 2 твои хубави творби. Ще се радвам в скоро време да прочета третата.
  • selene727 (Северина Даниелова)
    selene727 (Северина Даниелова)
    !!!Страхотно начало...очаквам интересни неща от теб (:
  • Valdemaro (Валдемар)
    Valdemaro (Валдемар)
    Поздравления. Чудесен стих
  • plama4e3 (P.D.)
    plama4e3 (P.D.)
    Много хубаво!
  • Josarian (Мариана Иванова)
    Josarian (Мариана Иванова)
    Добре заварила!Благодаря!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0