Разпилени в пространството думи,
преждевременна смърт на листа,
преждевременна есен, когато
вън е пролет, наистина пролет...
Безпосочни тъги, разноцветни,
болка без изход, любовта е мираж...
Оцелява в пустинята този,
преждевременно който е мъртъв.
Да те докосна, позволи ми...
Единствено това ще ни спаси,
а после тихо разпилей ме,
ако спасението ти тежи.