10 мая 2014 г., 21:37

Разпилей ме

1.2K 0 6

                                  Разпилени в пространството думи,

                                  преждевременна смърт на листа,

                                  преждевременна есен, когато

                                  вън е пролет, наистина пролет...

                                  Безпосочни тъги, разноцветни,

                                  болка без изход, любовта е мираж...

                                  Оцелява в пустинята този,

                                  преждевременно който е мъртъв.

 

                                  Да те докосна, позволи ми...

                                  Единствено това ще ни спаси,

                                  а после тихо разпилей ме,

                                  ако спасението ти тежи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И този ти стих е оригинален. Наистина втората част звучи като от друга опера, но не чак дотам, че да заглуши впечатлението ми от първата.

    "Преждевременна смърт" - това е кодът на стиха. Но тази преждевременна
    смърт е и "оцеляване"!

    От мен най-висока оценка. Радвам се, че ми написа критичен коментар, защото така открих тези 2 твои хубави творби. Ще се радвам в скоро време да прочета третата.
  • !!!Страхотно начало...очаквам интересни неща от теб (:
  • Поздравления. Чудесен стих
  • Много хубаво!
  • Добре заварила!Благодаря!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...