13 dic 2013, 20:52

Разпилени чувства 

  Poesía » Otra
986 0 19
Сълзи парливи по лицето ù се стичат –
тя плаче на скамейката сама,
а в парка синегушки нежно сричат,
сънливо свиркайки под шумките в нощта.
В душата и в сърцето ù беснеят
фуриите най-зли – на ревността,
от пламъците им притулени тъмнеят
и се топят палитрите на любовта.
Загрижен вятър я прегръща с шепот,
отърква се в крака ù котарак,
дванадесет камбани отброява с екот
часовникът на градския площад. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??