Разпилени чувства

Поезия » Друга

1.2K 0 19

Сълзи парливи по лицето ù се стичат –

тя плаче на скамейката сама,

а в парка синегушки нежно сричат,

сънливо свиркайки под шумките в нощта.

В душата и в сърцето ù беснеят

фуриите най-зли – на ревността,

от пламъците им притулени тъмнеят

и се топят палитрите на любовта.

Загрижен вятър я прегръща с шепот,

отърква се в крака ù котарак,

дванадесет камбани отброява с екот

часовникът на градския площад.

Патрулка по алеите пролазва –

червено-синята ù светлина

за миг лицето и погалва

и подминава схлупената и тъга.

Такси зеленооко профучава

край парка, от пиацата си с рев

изстреляло се – да не закъснява

с поръчката... Да върже някой лев.

Клошар с количката си пийнал, преминава,

мърморейки си нещо под носа –

притихнала за миг, го наблюдава,

отдалечаващ се към гюмовете, за сметта.

Приижда утро и светлик свенливо,

обагря паметника на незнайния войник,

лицето му мъжествено и живо,

намръщва се с напред протегнат щик...

Над стъпките на минувачите,

разсънващи забързания ден,

от миналото в настоящето,

боецът сякаш гледа възмутен.

Под сводовете на дърветата

скамейката е вече пуста

и чик-чирикащи врабчетата,

събират разпилените ù чувства.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

kushel (Куш)

Невероятно! Изумително! Влиза в златния ми архив веднага.

2014-01-05T14:21:53+02:00
kasius (Бостан Бостанджиев)

Абе кон точно може и да нямат, ама за сметка на това, някой побелял областен прокурор, могат и докара, та да се облажи стария козел и да бъде по-благосклонен към бакшишите на катаджиите по магистралите!

2013-12-17T20:57:55+02:00
kasius (Бостан Бостанджиев)

Култово! Неописуема емоция! Кавъра надминава оригинала - щрихите са едни такива преизпълнени с ... любвеобилност и... пот. Усеща се космогонията на кавъриста в най-дребните нюанси и детайли, от клатещия ритъм се излъчва огромна хуманна любов, към човека и не просто към него като субект, а към неговото единствено ребро, без грам костен мозък, което в случая е обект вдъхновил авторовото желание да посява нов живот. В същото време авторът, заема една кристално ясна, активна гражданска позиция, не забравяйки да отбележи служебните тежки задължения на родната милиция, която съчувствайки на тежките душевни терзания на главната героиня, в порив на най-чиста и искрена импатия, я погалва със фалическия сивол на кожената милиционерска палка, сякаш за да утоли сърбежите на съкрушената и душевност. Какво можем да кажем повече за автора и неговото епично произведение? Несъмнено този гений е един нов Франсоа Вийон на попрището на обединената европейска литературна сцена. Неговата огромна ерудиция и тънки психологически познания по анатомията на ребрата и философския му поглед, надраснал с цели две педи времето си, го нареждат редом в пантеона на великаните - Петрарка, Ницше,Гьоте, Пушкин в по-близки времена Есенин, а и да не забравяме, разбира се с огромно уважение и любимия на целокупния български народ, самороден гений Митко Динев.
Накрая остава да пожелаем на автора, все така да ни радва с епохални литературни успехи и дано да заслужи рицарски доспехи и титлата сър, за тоталното си, великолепно творчество, устремен по трънливия но героичен и увековечителен път в борбата за Нобелова награда в литературата. Успех и аплаузи!

2013-12-17T18:35:20+02:00
kasius (Бостан Бостанджиев)

2013-12-17T14:29:02+02:00
Ена (Елена Гоцева)

Не се смятам за толкова дорасла за поезия... ама не видях с какво този стих на Бостанджи е по-лош от този тук:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=315843
или по друг начин казано - с какво посочения с линка стих е по-добър от този на Бостанджи???
Може би със "замятането със зеблото"... в Космоса... между Световете... Оригинална идея, чия ли е???

2013-12-17T13:49:28+02:00