kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
Dec 13, 2013, 8:52 PM

Разпилени чувства 

  Poetry » Other
941 0 19

Сълзи парливи по лицето ù се стичат –

тя плаче на скамейката сама,

а в парка синегушки нежно сричат,

сънливо свиркайки под шумките в нощта.

 

В душата и в сърцето ù беснеят

фуриите най-зли – на ревността,

от пламъците им притулени тъмнеят

и се топят палитрите на любовта.

 

Загрижен вятър я прегръща с шепот,

отърква се в крака ù котарак,

дванадесет камбани отброява с екот

часовникът на градския площад.

 

Патрулка по алеите пролазва –

червено-синята ù светлина

за миг лицето и погалва

и подминава схлупената и тъга.

 

Такси зеленооко профучава

край парка, от пиацата си с рев

изстреляло се – да не закъснява

с поръчката... Да върже някой лев.

 

Клошар с количката си пийнал, преминава,

мърморейки си нещо под носа –

притихнала за миг, го наблюдава,

отдалечаващ се към гюмовете, за сметта.

 

Приижда утро и светлик свенливо,

обагря паметника на незнайния войник,

лицето му мъжествено и живо,

намръщва се с напред протегнат щик...  

 

Над стъпките на минувачите,

разсънващи забързания ден,

от миналото в настоящето,

боецът сякаш гледа възмутен.

 

Под сводовете на дърветата

скамейката е вече пуста

и чик-чирикащи врабчетата,

събират разпилените ù чувства.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Невероятно! Изумително! Влиза в златния ми архив веднага.
  • Абе кон точно може и да нямат, ама за сметка на това, някой побелял областен прокурор, могат и докара, та да се облажи стария козел и да бъде по-благосклонен към бакшишите на катаджиите по магистралите!
  • Култово! Неописуема емоция! Кавъра надминава оригинала - щрихите са едни такива преизпълнени с ... любвеобилност и... пот. Усеща се космогонията на кавъриста в най-дребните нюанси и детайли, от клатещия ритъм се излъчва огромна хуманна любов, към човека и не просто към него като субект, а към неговото единствено ребро, без грам костен мозък, което в случая е обект вдъхновил авторовото желание да посява нов живот. В същото време авторът, заема една кристално ясна, активна гражданска позиция, не забравяйки да отбележи служебните тежки задължения на родната милиция, която съчувствайки на тежките душевни терзания на главната героиня, в порив на най-чиста и искрена импатия, я погалва със фалическия сивол на кожената милиционерска палка, сякаш за да утоли сърбежите на съкрушената и душевност. Какво можем да кажем повече за автора и неговото епично произведение? Несъмнено този гений е един нов Франсоа Вийон на попрището на обединената европейска литературна сцена. Неговата огромна ерудиция и тънки психологически познания по анатомията на ребрата и философския му поглед, надраснал с цели две педи времето си, го нареждат редом в пантеона на великаните - Петрарка, Ницше,Гьоте, Пушкин в по-близки времена Есенин, а и да не забравяме, разбира се с огромно уважение и любимия на целокупния български народ, самороден гений Митко Динев.
    Накрая остава да пожелаем на автора, все така да ни радва с епохални литературни успехи и дано да заслужи рицарски доспехи и титлата сър, за тоталното си, великолепно творчество, устремен по трънливия но героичен и увековечителен път в борбата за Нобелова награда в литературата. Успех и аплаузи!
  • Не се смятам за толкова дорасла за поезия... ама не видях с какво този стих на Бостанджи е по-лош от този тук:
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=315843
    или по друг начин казано - с какво посочения с линка стих е по-добър от този на Бостанджи???
    Може би със "замятането със зеблото"... в Космоса... между Световете... Оригинална идея, чия ли е???
  • Харесва ми! Тъжно,но красиво!
  • Благодаря за мненията, Елена и Маргарита! :–)
  • С krchernev (Красимир Чернев)
    Рисуваш с думи!
  • "Патрулка по алеите пролазва..."
    Уби ме, пич!
  • Когато се научиш да говориш, вместо да викаш, тогава ела да си споделиш работническо-селските виждания отново. Като гледам какъв куц поетичен кон си, едва ли можеш да ми служиш за критерий в поезията. Драскай си в своя ъгъл и не се пени много, че твоите "гарванчета" не стават даже и да им обърна внимание с коментар.
  • Бостанджиев, тия дето не са дорасли да пишат поезия, да не си слагат недомислиците в раздел "поезия" аз така виждам нещата и съм от северна България, за твое сведение.., и много добре знам на кое как се вика, точно за това ти викам, че това писание тук не мяза на нищо, анадъмо?
    or not?
  • Тия, които не са си дорасли и имат нужда от ритъм, бих им препоръчал "Зайченцето бяло", а патетика има достатъчно във възрожденските ни песни и творчеството за юноши на дедо Вазов.
  • Още един дебелоок запиши в тефтера
    Изключително зле от поетична, дори от
    патетична гледна то4ка,
    много зле!
  • Тази нощна импресия ми хареса!
    Поздрав!
  • Благодарско за посещението на всички!

    П.С. На такива, като тебе Аргоник в Северна България им казват дебелооки.
  • Много ми хареса. Мога да го чета колкото си искам и няма да ми омръзне.
  • "Разпилени думи" по би му отивало за заглавие, Бостанджиев.
    Патрулката, таксито и, не на последно място - намръщения войник с протегнат щик, направо ме довършиха...
    Неритмично,неметрично и непоетично! бих казал и абсурдно...
  • Много е красиво!
  • Прегръщащият загрижен вятър и врабчетата, събиращи разпилени чувства накрая ми харесаха страшно много!
Random works
: ??:??