Сълзи парливи по лицето ù се стичат –
тя плаче на скамейката сама,
а в парка синегушки нежно сричат,
сънливо свиркайки под шумките в нощта.
В душата и в сърцето ù беснеят
фуриите най-зли – на ревността,
от пламъците им притулени тъмнеят
и се топят палитрите на любовта.
Загрижен вятър я прегръща с шепот,
отърква се в крака ù котарак,
дванадесет камбани отброява с екот
часовникът на градския площад. ...