Разпилявам себе си в стихове от самота,
напразно питах се къде е любовта!...
На пътя щом оставам пак сама
с тежест в гърдите, така ще трябва да вървя!
Разпилявам чувствата си в нощната тъма...
Не ми трябват спомени, щом теб те няма,
щом прегръщам се сама!
Свита от болка, без надежда една,
ще скрия сълзите свои отново в дъжда!
Няма да чакам любовта да се възроди
в ново чувство или нови мечти!
Всичко разпилявам в бездиханна тъга, ...