1 sept 2011, 23:32

Разпиляна в стихове от самота

  Poesía » Otra
2.9K 0 5

Разпилявам себе си в стихове от самота,

напразно питах се къде е любовта!...

На пътя щом оставам пак сама

с тежест в гърдите, така ще трябва да вървя!

 

Разпилявам чувствата си в нощната тъма...

Не ми трябват спомени, щом теб те няма,

щом прегръщам се сама!

Свита от болка, без надежда една,

ще скрия сълзите свои отново в дъжда!


Няма да чакам любовта да се възроди

в ново чувство или нови мечти!

Всичко разпилявам в бездиханна тъга,

всичко потулвам в една тишина!...

 

                      

              01.09.2011г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...