Luna13 (Моника Стойчева) Luna13 (Моника Стойчева)
7 147
Sep 1, 2011, 11:32 PM

Разпиляна в стихове от самота

  Poetry » Other
2.9K 0 5

Разпилявам себе си в стихове от самота,

напразно питах се къде е любовта!...

На пътя щом оставам пак сама

с тежест в гърдите, така ще трябва да вървя!

 

Разпилявам чувствата си в нощната тъма...

Не ми трябват спомени, щом теб те няма,

щом прегръщам се сама!

Свита от болка, без надежда една,

ще скрия сълзите свои отново в дъжда!


Няма да чакам любовта да се възроди

в ново чувство или нови мечти!

Всичко разпилявам в бездиханна тъга,

всичко потулвам в една тишина!...

 

                      

              01.09.2011г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Стойчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0