1.09.2011 г., 23:32

Разпиляна в стихове от самота

2.9K 0 5

Разпилявам себе си в стихове от самота,

напразно питах се къде е любовта!...

На пътя щом оставам пак сама

с тежест в гърдите, така ще трябва да вървя!

 

Разпилявам чувствата си в нощната тъма...

Не ми трябват спомени, щом теб те няма,

щом прегръщам се сама!

Свита от болка, без надежда една,

ще скрия сълзите свои отново в дъжда!


Няма да чакам любовта да се възроди

в ново чувство или нови мечти!

Всичко разпилявам в бездиханна тъга,

всичко потулвам в една тишина!...

 

                      

              01.09.2011г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Стойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...