Luna13 (Моника Стойчева) Luna13 (Моника Стойчева)
7 147
1 сент. 2011 г., 23:32

Разпиляна в стихове от самота

2.9K 0 5

Разпилявам себе си в стихове от самота,

напразно питах се къде е любовта!...

На пътя щом оставам пак сама

с тежест в гърдите, така ще трябва да вървя!

 

Разпилявам чувствата си в нощната тъма...

Не ми трябват спомени, щом теб те няма,

щом прегръщам се сама!

Свита от болка, без надежда една,

ще скрия сълзите свои отново в дъжда!


Няма да чакам любовта да се възроди

в ново чувство или нови мечти!

Всичко разпилявам в бездиханна тъга,

всичко потулвам в една тишина!...

 

                      

              01.09.2011г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Стойчева Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0