30 ene 2022, 16:53

Разпиляно

  Poesía » Otra
657 0 0

Споменът - това е, което остава, 
умът играе ти умело номера -
най-страшният е този на Забравата,
щом изчезнат всичките лица...

 

Щом тъгата стане твоят дом
и навсякъде по пътя ти те следва,
уж скрита е, а винаги във стон - 
Глух и тежък ще те преследва..

 

Щом сърцето ти се съгласи с ума,
лампата страшно и вечно угасва,
отново остава ти само една - 
дебнеща, плашеща - твоята Маска! 

 

А на мъката й трябва място -
стотина, сто и петдесет квадрата, 
но в маскирана душа е тясно, 
и все я гони през вратата.

 

А тя пък с острите си нокти,
се забива в нея и ридае,
със стотици непознати ноти,

сваля гордо Маската докрая.

 

И виждам всичкото "Преди" 
лежи след Тебе разпиляно,
само "След" остана и разби
Смисъла...
 ... превърнат в пяна...
                  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...