Jan 30, 2022, 4:53 PM

Разпиляно 

  Poetry » Other
439 0 0
Споменът - това е, което остава,
умът играе ти умело номера -
най-страшният е този на Забравата,
щом изчезнат всичките лица...
Щом тъгата стане твоят дом
и навсякъде по пътя ти те следва,
уж скрита е, а винаги във стон -
Глух и тежък ще те преследва..
Щом сърцето ти се съгласи с ума,
лампата страшно и вечно угасва,
отново остава ти само една -
дебнеща, плашеща - твоята Маска! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Вълчева All rights reserved.

Random works
: ??:??